Тактилна дефанзивност-що е то?

Оff Topic

Попаднах на статията доста случайно (но не напълно)-търсех симптомите на дете, без да съм се сблъсквала досега с разстройство свързано със сензорната преработка; и все пак, симптомите са поведения, които всички са виждали и познават, но не са се замисляли за тяхната връзка с преработката на информация и като следствие- изпитваните трудности от детето в училище и навън.

Тактилната дефанзивност се среща като симптом при аутизма и свързаните разстрйства; според статията, за която става въпрос, тактилната дефанзивност е свързана и с обсесивно-компулсивните разстройства. Тя е и част от разстройството на сензорната интеграция- което не е диагноза, включена в МКБ 10, нито в DSM IV или V  ревизия, и въпреки това за него се пише и говори много.

Тактилната дефанзивност е поведение на избягване на различни видове докосване, които причиняват дискомфорт на детето. Причинява се от проблеми в преработката на информацията, която детето получава от кожата си. То не облича дрехи от груби материи, не пипа повърхности, които не са му познати, отбягва прегръщането, стоенето близо до друго дете в редица, седенето на твърде малко разстояние, и т. н. Няма начин да не се сблъскаш с нея, поне в някоя мека форма и дребна проява (като неприязънта да пипнеш влечуго, например). И докато в малки количества тя сама по себе си не е сериозен проблем, непрекъснатото избягване на подобни действия води до много по-сериозни последици.

А какво да правим, когато установим, че тактилната дефанзивност пречи на детето по някакъв начин?

Педиатрите в Съединените щати прибягват до т. нар „brushing protocol“. Автор е Патриша Уилбаргър, трудотерапевт (ако не греша в превода- occupational therapist). Терапията представлява последователно и целенасочено „четкане“ със специален инструмент  (четка), което води до научаване на нови начини да се преработва сигнала и по-леко приемане от страна на детето усещането за нещо неприятно, свързано с докосването.

В споменатата статия Лорън Шлас посочва, че след месец занимания третираното дете излиза от спалнята, в която преди това стояло затворено по цял ден, присъединява се към групи в училище, което не е правила по-рано, и дори кани деца в къщи за игри, а вечер започва да се вмъква в леглото и да се гушка с по-голямата си сестра.

Тактилната дефанзивност може да се интерпретира грешно като емоционална студенина. Детето може да не позволява да бъде гушнато или държано за ръце- представете си травмата за майката.

Дори и да не е прието като диагноза, разстройството на сензорната преработка причинява неща, които изглеждат странни и неприемливи при децата. Ако наблюдавате подобни симптоми, насочете се към специалист, който е обучен да третира състоянието. (Има много методи, като играта на „хотдог“, при която родителя завива детето в одеяло, и с дълбок натиск „слага горчица“ и „добавя кетчуп“, и т. н., чрез които преработката на допира се подобрява и коригира).

Статията вижте тук ,

а повече идеи за игри за работа с деца с разстройства от аутистичен спектър може да черпите от тази книжка (и някои подобни).

В последната родителите могат наистина да намерят 1001 идеи да включат „изключеното“ дете в домашния живот чрез игра в снега, сортиране на прането по цветове, и много други находчиви неща, които се правят у дома, не струват пари, но оказват силно положително въздействие на аутистичното дете.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s